Културата - синтез на изкуствa, знания и религия


Отиване към съдържанието

Среща в Австрия

Дейности

Пета партньорска среща в Австрия

Приказно кътче на име Лавамюнд


С нетърпение очаквахме следващата среща с приятелите ни от партньорските училища, участници в проекта "Културата-синтез на знания, изкуство, религия".
Седмица преди Коледа преживяхме незабравими моменти заедно - учители и ученици от Австрия, Германия, Полша, Турция, Литва и България.
В южната част на Австрия, в красивата долина Лавантал, в подножието на Алпите, там, където река Лавант се влива в Драва - ето тук е спотаено едно градче на име Лавамюнд. Дали заради географското местоположение или заради хората, живеещи тук, Лавамюнд ще остане в сърцата ни с тишината и спокойствието си, с чистота и приказната красота дни преди Коледа, с гостоприемството и сърдечността на хората.
Лавамюнд ни посрещна късно вечерта с романтичната си Коледна украса, а утрото ни разкри спокойствието и тишината тук, в полите на Алпите.
Трима преподаватели и четирима ученика от Трето ОУ участвахме в тази среща. Още с пристигането ни, децата бяха посрещнати мило от семействата, където живяха цяла седмица. Всеки ден програмата започваше рано сутринта и приключваше малко преди полунощ, но въпреки това не усетихме умора. Вероятно заради разнообразната програма, предложена от домакините: концерт в училището, посещение на оперетен спектакъл "Моята прекрасна лейди" в операта в Клагенфурт, концерт на Лиза Щерн, коледни песнопения в една от местните църкви. Австрийците са закърмени с класическа музика - всички пеят, свирят на музикален инструмент и то толкова нежно и изтънчено, че те обзема чувство на възхищение пред таланта и финеса, с който представят всичко.
Имахме възможността да посетим бенедиктински манастир от началото на 13 век, да се срещнем с представители на местната власт в Клагенфурт, да се пренесем в бъдещето в "Кампус Футура" - място, в което всичко се задвижва чрез слънчева енергия; да се докоснем до програмата на няколко изключително модерни училища с широко приложими съвременни технологии и комуникации. И както се полага точно преди Коледа, и то в Алпите, се изкачихме на почти 2000м надморска височина в местността "Петзен" и прекарахме часове в снежни игри и забавления.
Върнахме се заредени с много впечатления, с празнично коледно настроение и надежда, че някой ден и при нас всичко ще бъде подредено, празнично, чисто и опазено. Дано този ден дойде по-скоро! Зависи само от нас!!!

Емилия Йорданова - преподавател по АЕ

Една сбъдната мечта!

Беше неделя вечер. Бях толкова развълнувана заради предстоящия ден, че не можах да заспя. Нещо в мен играеше и не ме оставяше дори минутка да затворя очи и да се отпусна. И ето… дойде дългоочаквания от мен ден. Приготвих куфарите и тръгнах от вкъщи. Мина доста време докато стигнем до градчето-приказка - Лавамюнд. Късно вечерта автобусът ни спря. Пред нас бяха застанали толкова много семейства, всички с усмивки на лица... Казах довиждане на учителите си и се качих в колата на „новото” ми семейство.
Всеки ден имаше програма, която ние трябваше да следваме. Посетихме различни училища. Учениците и учителите бяха много мили и лъчезарни. Един от дните беше изцяло посетен на „игри в снега”. Този ден ми беше любимия. Снегът бе натрупал навсякъде. Беше толкова красиво, като „снежна приказка”. Имаше много интересни и забавни игри в снега? На следващия ден правихме едно от любимите ми занимания - танците. Двама африканци ни учиха на танците на техните народи. Бяхме разделени на групи. Някои танцуваха, а други удряха „африканските тъпани”.
А какво да кажа за приемното ми семейство. То беше толкова мило и бе готово да ми услужи с всичко, от което имах нужда.
Тази незабравима екскурзия ще остане завинаги в моето сърце. Тя бе най-големият ми подарък за Коледа ?!.. Пожелавам си отново да посетя тази страна и да науча още за нейната култура и обичаи!

Мила Йорданова - ученичка от VI "б" клас


Участвах в проекта "Културата-синтез на изкуство, знания и религия" по програма Коменски. Посетихме Австрия в периода 12-17 декември 2011 година. Бяхме в малко градче - Лавамюнд. Домакините бяха организирали много интересна програма. Много ми харесаха училищата и тяхната система на обучение. Храната беше малко странна, но вкусна. Хората там са много учтиви и любезни. Семейството, в което бях настанен, ме прие много топло и ме накара да се чувствам като у дома си. Бях изненадан от това, че почти всяко дете може да пее и свири на някакъв инструмент. Музиката им е много хубава, приятна и отпускаща. Всички там са много религиозни - всяка сутрин всички ходят на църква. Храмовете в Австрия са много красиви и величествени. Природата е впечатляваща. Организаторите ни заведоха в зимния курорт "Петзен" на 1800 м надморска височина. Там бяха организирали интересни игри и всички много се забавлявахме. В програмата бяха включени театрална работилница, където работихме с актриса и барабанна работилница, която се ръководеше от етиопец. Посетихме много интересни културни и исторически забележителности. Престоят ни в Австрия беше незабравим за мен, запознах се с много приятни хора от различни страни, с които ще поддържаме връзка във Facebook.

Симон Павлов - ученик от VI "б" клас

Ден 1

Тръгнахме за София рано сутринта. Пътувахме цял ден. Когато пристигнхме, децата, при които щяхме да бъдем и семействата ни, вече ни чакаха. С Лиза и майка й потеглихме към къщата. Тя се намираше извън града, на 10-15 минути от училището. Къщата беше на два етажа, имаше и таван. На първия беше антрето, на тавана имаше спалня, а на втория етаж бяха останалите стаи. Когато влязохме вътре, Лиза ми показа къщата, ядохме пържени картофи и шницел, а после си легнахме.


Ден 2

На сутринта станахме към 6 часа сутринта. Приготвихме се, закусихме и отидхме на едно кръстовище, където се събираха децата, за да отидат на училище. Бяхме 4 деца. С една кола ни закараха до автобусната спирка в градчето. Там имаше и други ученици. Отидохме до училището с автобус.
Когато стигнахме, се наложи да чакаме в едно помещение, което представляваше нещо като широк коридор, но имаше закачалки и пейки, за всеки клас по една редица.
Отидохме във физкултурния салон и гледахме кратък концерт, изпълнен от учениците. Пяха на няколко гласа, свиреха на различни инструменти. Разходихме се из училището, с нас имаше една учителка, която ни обясняваше кое какво е. Кабинетът по физика и химия беше много модерно оборудван, всичко беше ново, чисто и подредено, но най-много ми хареса кабинета по музика. Там, вместо чинове, имаше музикални инструменти - различни духови и ударни инструменти, шест класически китари, пиано, две елктрически китари, бас, комплект барабани. Позволиха ни да свирим. Също така навсякъде из училището имаше окачени картини и всякакви неща, направени от учениците. Казаха ни, че графитите по външната стена са нарисувани от ученици в час по изобразително изкуство. В учителската стая имаше записи от училищни проекти. Библиотеката беше също и читалня. Учениците караха и часове там.
След това отидохме в Културната зала. Представителите от всички държави се представиха.
Обядвахме в един ресторант наблизо.
Следобед имахме театрална работилница. Беше много интересно. Бяхме около 40 човека и правихме много и различни неща. Едно от тях се състоеше в това всеки да се представи. Трябваше да кажем името си, както и дума, звук или мелодия. Другите бяха свързани с актьорско майсторство.
Вечеряхме в един хан. Имаше и дискотека, но ние играхме уно заедно с още няколко деца от Австрия. Към 21 часа майката на Лиза дойде да ни вземе, към 22 си легнахме.


Ден 3

На третия ден посетихме един училищен център и техническо училище. В училищния център най-голямо впечатление ми направиха библиотеката и кабинета по музика. Там учат само теория, а имат и музикални студиа с различни инструменти, но за съжаление бяха заключени и не можахме да влезем. В една зала ни изнесоха кратък концерт. В техническото училище ни показаха как се работи с различни машини. Изработваха ограда и чинове за други училища, средствата бяха отпуснати от общината.
Обядвахме в техническото училище, след което разгледахме манастира "Свети Павел".
Върнахме се в училището, където се проведе втората театрална работилница. Беше много забавно. Имаше едно упражнение, в което един от нас стоеше на пейка(стол). Трябваше да изберем къде се намира пейката, а после някой трябваше да накара този, който седи, да стане и самият той да заеме пейката. Разбира се, нямахме право да използваме насилие. Целта беше да действаме така, както бихме действали в реална обстановка. Построихме няколко машини от хора (всеки прави действие и издава звук, действията на всички участници трябва да са свързни). Първо бяха само 5-6 човека, а накрая всички направихме една голяма машина.
Прибрахме се при семействата, където останахме няколко часа и вечеряхме. После отидохме на концерт. Лиса Щерн, която ни водеше театралната работилница, и още една жена пяха, а един американец, чието име за съжаление не запомних, свиреше на китара. Лиса използваше едно устройство за китара, което й позволяваше да запише гласа си, да го пусне отначало и така сама да пее на няколко гласа.
След края на концерта се прибрахме.


Ден 4

Предиобед имахме работилница с барабани при Паолос. Разделихме се на три групи - едните танцуваха, вторите думкаха на барабани, а третите гледаха, защото бяхме много. Прекарахме един ден като африканско племе. Мъжете ходиха на лов, а жените ходихме до реката за вода, изпрахме дрехите и се изкъпахме. После разиграхме сватбен ритуал. Всички действия правахме чрез танцуване под звуците на африканските барабани. Беше наистина забавно.
Следобед ходихме в Клагенфурт като по пътя спряхме в един ресторант да обядваме. Ходихме в някаква административна сграда, говорихме с представител на града. След това отидохме в друга сграда, където имаше стая, изрисувана абсолютно цялата - по стените имаше образи на всички гербове на града през различни периоди, а рисунките на тавана изглуждаха като триизмерни и го караха да изглежда като купол, въпреки че беше абсолютно плосък.
После прекарахме известно време в мола, където имахме около два часа свободно време. Вечеряхме и се отправихме към театъра. Гледахме мюзикъла "Моята прекрасна лейди". Беше невероятно! Декорът беше страхотен, актьорската игра беше на съвсем различно ниво от всичко, което някога съм гледала, а имаше и оркестър! След представлението имахме възможността да говорим с една от актрисите. Беше много дружелюбна и ни показа перуката си. Беше много... старинна. Закрепваше се с лепило и много фиби. Никога не бях виждала нещо такова.
Прибрахме се към полунощ.


Ден 5

Предиобеда на последния ден беше посветен на зимни игри. Качихме се в Алпите с кабинков лифт. Имаше доста сняг и гледката беше уникална. Горе говорихме с един ловец, а после имахме игри. Разделихме се на пет отбора на случаен принцип (теглихме едни неща, които приличаха на пионки, но май бяха дървени, от едни торбички). Аз бях в жълтия отбор. Първата игра, която играхме, се състоеше в това да целим кегли със снежни топки. Всеки имаше по две топки. Във втората игра двама от отбора се качиха на шейни, завързани с едно въже, трети ги теглеше, а останалите им помагаха да се закрепят. Целта беше да се измине дадено разстояние възможно най-бързо. При третата игра си подавахме снежна топка, която накрая се разтопи и измериха обема на останалата вода. В четвъртата игра един от отбора заставаше на едно нещо с формата на фризби, само че малко по-голямо, на кръста му се слагаше въже и другите го теглеха. Пак беше за време. При последната игра хвърляхме снежни топки с целта да улучим едни кръгове. Ако улучим веднъж, получаваме една точка. Като на всяко състезание имаше и класиране. Ние бяхме втори.
Обядвахме в "Къщата на бъдещето", където всичко се задвижваше от слънчева енергия. Имаше и най-различни устройства, които се задвижваха с ръчна енергия. Отидохме до една спортна зала съвсем наблизо и се изкачвахме по стена, а после се върнахме, за да разгледаме.
След това се върнахме в Лавамюнд. Имахме няколко часа да си приготвим багажа, а след това отидохме в една католическа църква, където гледахме репетиция на ученици от училището - след няколко дни щяха да изнасят пиеса в църквата по случай Коледа.
Вечеряхме в Културната зала, където се състоя и прощалната вечер. Всички играхме сцена от "Моята прекрасна лейди". На всички ни беше тъжно, че това е последната вечер и всеки искаше да се снима с всеки. Никой не искаше да тръгва, включително и аз. Но нямахме избор.
Прибрахме се малко след 21:30.


Тръгнахме от Лавамюнд в 3 часа през нощта. След обяд бяхме в България.

Този проект беше едно от най-невероятните неща, които някога са ми се случвали и ще остане като един незабравим спомен, наситен с много усмивки и положителни емоции.

Мария Вълева - ученичка от VII "б" клас

The Commenius project was one of the best things that has ever happened to me. I had the opportunity to meet new people, to make a lot of friends. I saw many new things. I did a lot of things for the first time. It was so much fun!
I can't believe how fast the week has passed ! I miss everyone from the Commenius project and I really hope that someday we'll meet again. To all of them I say: Thank you for all those amazing moments! Thank you for all the unforgettable moments!

Maria Valeva student from VII "b" class


Начало | Участници | Дейности | Галерия | Презентации | Видео | Контакти | Структура


Назад към съдържанието | Назад към главното меню